tanyavd (Татяна Борисова)
122 2130
13 июл. 2010 г., 10:40

Без клетка 

  Поэзия » Философская
598 0 2

Когато Светлината напусне

уморената дреха на тялото,

в танц от екстаз и наслада

тя прегръща възторжено цялото.

И разпръсва се клетката

на тленното, малкото, земното,

и избухва със своята сила духовна

божественото неограниченото.

И полита Светлината в простора

с такава мощ необятна,

и засияват звезди

със сила за ума непонятна,

и сърцата човешки тихо потръпват

от тази любов всеобхватна!

 

© Татяна Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??