Без клетка

13 jul 2010, 10:40

Poesía » Filosófica

581 0 2

Когато Светлината напусне

уморената дреха на тялото,

в танц от екстаз и наслада

тя прегръща възторжено цялото.

И разпръсва се клетката

на тленното, малкото, земното,

и избухва със своята сила духовна

божественото неограниченото.

И полита Светлината в простора

с такава мощ необятна,

и засияват звезди

със сила за ума непонятна,

и сърцата човешки тихо потръпват

от тази любов всеобхватна!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

tanyavd (Татяна Борисова)

2010-07-13T19:51:41+03:00

Искра, благодаря, че прочете.
airiskra (Искра Радева Николова)

2010-07-13T14:50:50+03:00

Много ми хареса
"Когато Светлината напусне
уморената дреха на тялото,
в танц от екстаз и наслада
тя прегръща възторжено цялото."Поздрави!!!