Без сън

12 февр. 2012 г., 13:32

Поэзия » Белые стихи

1125 0 3

Без сън
Сън не желая, брате,
и пошлост у думите,
а дали такава у моите няма
ще осмислят след мене народите.
Вцепенена от същността на човека
е душата ми златна, по моему!
И сега изгаряща в огъня
в шепи я стискам, до гроба ми.
В мига, в който престана,
теглото мое ще се отложи
връз тази хартия проядена ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Без сън

Искате да прочетете повече?

Предложения