dvg (Диян Георгиев)
6 14
12.02.2012 г., 13:32 ч.

Без сън 

  Поезия » Бели стихове
1041 0 3

Без сън

 

Сън не желая, брате,

и пошлост у думите,

а дали такава у моите няма

ще осмислят след мене народите.

 

Вцепенена от същността на човека

е душата ми златна, по моему!

И сега изгаряща в огъня

в шепи я стискам, до гроба ми.

 

В мига, в който престана,

теглото мое ще се отложи

връз тази хартия проядена

и надявам се, в ничий създания Божии.

© Диян Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дълголетие и мотивация желая на това твое чувство, което те е обладало.
    Усещането, как ставаш по - творчески и все по - добър! Браво! Не спирай да се движиш! Черпи с продуктивността! Поздрави, приятелю!
  • "Ничий, ничия" - множествено число "ничиИ създания". Само че според мен си искал да кажеш "в нечии". Разбирам защо не желаеш пошлост, ама пък защо и сън не желаеш?
  • Поздравления за красивото и истинско стихотворение!В шепи я стискам,до гроба ми!Много силно и образно!
Предложения
: ??:??