Без сън

dvg (Диян Георгиев)
6 14

12 feb 2012, 13:32

Poesía » Versos blancos

1064 0 3

Без сън

Сън не желая, брате,

и пошлост у думите,

а дали такава у моите няма

ще осмислят след мене народите.

Вцепенена от същността на човека

е душата ми златна, по моему!

И сега изгаряща в огъня

в шепи я стискам, до гроба ми.

В мига, в който престана,

теглото мое ще се отложи

връз тази хартия проядена

и надявам се, в ничий създания Божии.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

PetroffSlav (Слав Петров)

2012-03-18T18:23:05+02:00

Дълголетие и мотивация желая на това твое чувство, което те е обладало.
Усещането, как ставаш по - творчески и все по - добър! Браво! Не спирай да се движиш! Черпи с продуктивността! Поздрави, приятелю!
Nelsan (Нели Вангелова)

2012-02-12T16:44:14+02:00

"Ничий, ничия" - множествено число "ничиИ създания". Само че според мен си искал да кажеш "в нечии". Разбирам защо не желаеш пошлост, ама пък защо и сън не желаеш?
mimamina (Мина Конарова)

2012-02-12T16:38:33+02:00

Поздравления за красивото и истинско стихотворение!В шепи я стискам,до гроба ми!Много силно и образно!