19 июн. 2005 г., 13:28

Безадресно 

  Поэзия
941 0 3
Ще мълча! Сега на мен не ми се говори
Тишина! Нека и с нея някой да спори.
Любовта! А имаше и у нея някога вяра
Самота! Гола пустош и болка без мяра.
И тъга! Тя е винаги верен спътник.
Стихове! Гробове за мечтите безпътни.
И сълзи! Надежди в очите пресъхнали.
Бесове! Образи на суети настръхнали.
И така! Все напред в същността си уверена
В свобода! И потърсена, но и намерена
Времето! Все лети със бързаща крачка.
А в живота никой не ще да те смачка! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Иванова-Рибарска Все права защищены

Предложения
: ??:??