19 jun 2005, 13:28

Безадресно 

  Poesía
833 0 3

Ще мълча! Сега на мен не ми се говори

Тишина! Нека и с нея някой да спори.

Любовта! А имаше и у нея някога вяра

Самота! Гола пустош и болка без мяра.

 

И тъга! Тя е винаги верен спътник.

Стихове! Гробове за мечтите безпътни.

И сълзи! Надежди в очите пресъхнали.

Бесове! Образи на суети настръхнали.

 

И така! Все напред в същността си уверена

В свобода! И потърсена, но и намерена

Времето! Все лети със бързаща крачка.

А в живота никой не ще да те смачка!

 

 

10.04.2005г.

 

© Даниела Иванова-Рибарска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Безадресно...но аз го намерих.Красивое!
  • Оригинален ритъм и добре сложен стих, Дани! Поздравления!
  • Интересно е. Някои формулировки са странни ("образи на суети настръхнали". Харесва ми структурата. Експресивна е.
Propuestas
: ??:??