Ще мълча! Сега на мен не ми се говори
Тишина! Нека и с нея някой да спори.
Любовта! А имаше и у нея някога вяра
Самота! Гола пустош и болка без мяра.
И тъга! Тя е винаги верен спътник.
Стихове! Гробове за мечтите безпътни.
И сълзи! Надежди в очите пресъхнали.
Бесове! Образи на суети настръхнали.
И така! Все напред в същността си уверена
В свобода! И потърсена, но и намерена
Времето! Все лети със бързаща крачка.
А в живота никой не ще да те смачка!
10.04.2005г.
© Даниела Иванова-Рибарска Todos los derechos reservados