19.06.2005 г., 13:28 ч.

Безадресно 

  Поезия
4.3 / 3
942 0 3
Ще мълча! Сега на мен не ми се говори
Тишина! Нека и с нея някой да спори.
Любовта! А имаше и у нея някога вяра
Самота! Гола пустош и болка без мяра.
И тъга! Тя е винаги верен спътник.
Стихове! Гробове за мечтите безпътни.
И сълзи! Надежди в очите пресъхнали.
Бесове! Образи на суети настръхнали.
И така! Все напред в същността си уверена
В свобода! И потърсена, но и намерена
Времето! Все лети със бързаща крачка.
А в живота никой не ще да те смачка! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Иванова-Рибарска Всички права запазени

Предложения
  • топло е... когато те чувам; когато протягаш към мен цветове; ярко е... и мисли целуват ......
  • Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди. Не за би...
  • Ще дойде ден, когато няма да ме има. Учи се да живееш без мене. От сега. Знам тоя свят, като зловеща...

Още произведения »