Бездушна съм...
А колко пъти те помолих
да ми подариш парченце от душата си...
Умело сбираше ми песъчинки ситна обич,
с които аз предях без-очно,
искаща да имам като мамините огърлици...
Морето биеше във вените ми, старите,
болезнено захлупено с копринена ръжда,
а тя, горката, бе заспала, като кученце
и трепетно сънуваше сърца без въглени...
Бездушна съм...
Окъпана от поривите на забравата, ...