Monny (Симона Гълъбова)
223 764
5.12.2009 г., 20:45 ч.

Бездушна... 

  Поезия » Друга
518 0 5

Бездушна съм...

А колко пъти те помолих

да ми подариш парченце от душата си...

Умело сбираше ми песъчинки ситна обич,

с които аз предях без-очно,

искаща да имам като мамините огърлици...

Морето биеше във вените ми, старите,

болезнено захлупено с копринена ръжда,

а тя, горката, бе заспала, като кученце

и трепетно сънуваше сърца без въглени...


Бездушна съм...

Окъпана от поривите на забравата,

която тъй мъждиво блясва през тунеления път,

опустошен, а презапълнен с бледи сенки топла мараня,

безропотно скован от сини кърви и... луна...

Сияйно-мъртва и болнава,

седефено танцуваща по черния екран,

окъпана от пурпурните залези на свойте детски дни...

(макар да са угаснали, все още пеят с жълта светлина...)


Бездушна съм...

Макар и със души на ангели, некрадени!

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??