Monny (Симона Гълъбова)
223 764
5 dic 2009, 20:45

Бездушна... 

  Poesía » Otra
514 0 5

Бездушна съм...

А колко пъти те помолих

да ми подариш парченце от душата си...

Умело сбираше ми песъчинки ситна обич,

с които аз предях без-очно,

искаща да имам като мамините огърлици...

Морето биеше във вените ми, старите,

болезнено захлупено с копринена ръжда,

а тя, горката, бе заспала, като кученце

и трепетно сънуваше сърца без въглени...


Бездушна съм...

Окъпана от поривите на забравата,

която тъй мъждиво блясва през тунеления път,

опустошен, а презапълнен с бледи сенки топла мараня,

безропотно скован от сини кърви и... луна...

Сияйно-мъртва и болнава,

седефено танцуваща по черния екран,

окъпана от пурпурните залези на свойте детски дни...

(макар да са угаснали, все още пеят с жълта светлина...)


Бездушна съм...

Макар и със души на ангели, некрадени!

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??