14 июл. 2009 г., 13:04

Безкраен миг 

  Поэзия
566 0 9

Безкраен миг

 

 

 

Вали...

кървав дъжд от тъжни дни.

Сами...

на километри сме сами.

Боли...

сърцето малко пак се сви.

 


Сега...

във стаята стоя сама.

Сълза...

отронва се с тиха тъга.

Ела...

за да бъде вечен мига.

 

 

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??