Безкраен миг
Вали...
кървав дъжд от тъжни дни.
Сами...
на километри сме сами.
Боли...
сърцето малко пак се сви.
Сега...
във стаята стоя сама.
Сълза...
отронва се с тиха тъга.
Ела...
за да бъде вечен мига.
© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados
Я се усмихни!
Виж каква е прелестна дъгата след дъжда.
Мини под нея и си пожелай нещо красиво.