Безмълвие

3 нояб. 2013 г., 19:21 2013-11-03T22:15:47+02:00

Поэзия

588 0 4

Безмълвие. В есенна нощ.
Гонят сърдито клепки съня.
В стъклото опирам чело
и моята малка зелена луна

шепти ми на странен език.
Отпивам полека от чашата чай.
Прозорец са сякаш очите ми
- нима не съзираш безкрая?

В ъгъла старата плоча жужи
и дири оная забравена песен.
Танцуват по пода самотни лъчи.
Нека, завинаги нека е есен.

Полека отпивам от чашата чай.
И пак полусънно мълча -
нима съм разголена тайна
пред моята малка зелена луна?...

Silently*Broken (Ив)

2014-02-22T12:05:20+02:00

Това ще да е демонът на есента
gravitacia (Вихра Волева)

2013-11-04T10:03:23+02:00

Дълбоко есенно безмълвие... Хареса ми!
poem_lady (Фери)

2013-11-03T23:09:54+02:00

Нека, завинаги нека е есен. Много нежно!
daninad (Дани)

2013-11-03T20:09:56+02:00

...безмълвна...полусънен полъх от символизма...