BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
3.11.2013 г., 19:21 ч.  

Безмълвие 

  Поезия
597 0 4

Безмълвие. В есенна нощ.
Гонят сърдито клепки съня.
В стъклото опирам чело
и моята малка зелена луна

 

шепти ми на странен език.
Отпивам полека от чашата чай.
Прозорец са сякаш очите ми
- нима не съзираш безкрая?

 

В ъгъла старата плоча жужи
и дири оная забравена песен.
Танцуват по пода самотни лъчи.
Нека, завинаги нека е есен.

 

Полека отпивам от чашата чай.
И пак полусънно мълча -
нима съм разголена тайна
пред моята малка зелена луна?...

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??