Nov 3, 2013, 7:21 PM  

Безмълвие 

  Poetry
589 0 4

Безмълвие. В есенна нощ.
Гонят сърдито клепки съня.
В стъклото опирам чело
и моята малка зелена луна

 

шепти ми на странен език.
Отпивам полека от чашата чай.
Прозорец са сякаш очите ми
- нима не съзираш безкрая?

 

В ъгъла старата плоча жужи
и дири оная забравена песен.
Танцуват по пода самотни лъчи.
Нека, завинаги нека е есен.

 

Полека отпивам от чашата чай.
И пак полусънно мълча -
нима съм разголена тайна
пред моята малка зелена луна?...

© Александър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??