1 сент. 2012 г., 22:52

Безмълвия 

  Поэзия
414 0 0

Безмълвие

и сякаш

зов се спуска

на земята -

от радост

и възторг

буден е сънят.

Надеждата покълва

в човешките сърца.

Носи

любовен плод -

да утеши света.

Човекът идва

и си тръгва,

понесъл фенера си

със Божия утеха.

Неземна светлина.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??