koral (Кирилка Пачева)
387 709
1 sept 2012, 22:52

Безмълвия 

  Poesía
412 0 0

Безмълвие

и сякаш

зов се спуска

на земята -

от радост

и възторг

буден е сънят.

Надеждата покълва

в човешките сърца.

Носи

любовен плод -

да утеши света.

Човекът идва

и си тръгва,

понесъл фенера си

със Божия утеха.

Неземна светлина.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??