koral (Кирилка Пачева)
387 709
1.09.2012 г., 22:52 ч.

Безмълвия 

  Поезия
413 0 0

Безмълвие

и сякаш

зов се спуска

на земята -

от радост

и възторг

буден е сънят.

Надеждата покълва

в човешките сърца.

Носи

любовен плод -

да утеши света.

Човекът идва

и си тръгва,

понесъл фенера си

със Божия утеха.

Неземна светлина.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??