24 сент. 2008 г., 12:05

Безсмислие 

  Поэзия » Другая
740 0 0
И с викове не ще обърна буквалното безсмислие
на всяка крачка кал, със смях омесена.
Нима не е достатъчно нападащото мислене,
за да извикат в мене страхове унесени?
А бяха бели цветове, разцъфнали горещи, парещи
и бяха истини, оплетени умело в слънчев прах...
Но няма вечни заклинания; треперещи
сега, единствено кървящи стихове горят.
01.08.08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люба Все права защищены

Предложения
: ??:??