24 sept 2008, 12:05

Безсмислие 

  Poesía » Otra
662 0 0

И с викове не ще обърна буквалното безсмислие
на всяка крачка кал, със смях омесена.
Нима не е достатъчно нападащото мислене,
за да извикат в мене страхове унесени?

А бяха бели цветове, разцъфнали горещи, парещи
и бяха истини, оплетени умело в слънчев прах...
Но няма вечни заклинания; треперещи
сега, единствено кървящи стихове горят.

01.08.08

© Люба Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??