24.09.2008 г., 12:05 ч.

Безсмислие 

  Поезия » Друга
664 0 0

И с викове не ще обърна буквалното безсмислие
на всяка крачка кал, със смях омесена.
Нима не е достатъчно нападащото мислене,
за да извикат в мене страхове унесени?

А бяха бели цветове, разцъфнали горещи, парещи
и бяха истини, оплетени умело в слънчев прах...
Но няма вечни заклинания; треперещи
сега, единствено кървящи стихове горят.

01.08.08

© Люба Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??