21 янв. 2011 г., 20:43

Безумно жива 

  Поэзия
1025 0 17
Ти спря до мен, очакван миг...
По устните ми се изплези.
Забравих за предишния момент -
нацупен, плачещ като бебе.
Погъделичка ме със смях
и хукнах подир тебе.
Надвеси се над моя сън
и тихо в пазвата му влезе,
изпълни го със плът и кръв,
с желание да бъда себе си.
Погалих нежния ти дъх
и те оставих да проникнеш в мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »