14 июн. 2011 г., 21:56

Безвремие 

  Поэзия » Другая
582 0 1

Изтъркани идеали и бледи спомени

за разтърсващи чувства…

Изтъркани фрази,

пропити с безверие – незначещи нищо…

Търсиш  смисъла,

а не проумяваш себе си,

уж намираш опора,

после губиш доверие.

Нима не разбирате,

нямаме минало,

нямаме бъдеще!

Живеем в безвремие…

 

© az Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • как добре те разбирам...
    но това е само миг...а времето порължава своя ход..
    хубаво, замислящо стихотворение..
    сърдечен поздрав..
Предложения
: ??:??