Изтъркани идеали и бледи спомени
за разтърсващи чувства…
Изтъркани фрази,
пропити с безверие – незначещи нищо…
Търсиш смисъла,
а не проумяваш себе си,
уж намираш опора,
после губиш доверие.
Нима не разбирате,
нямаме минало,
нямаме бъдеще!
Живеем в безвремие…
© az Todos los derechos reservados
но това е само миг...а времето порължава своя ход..
хубаво, замислящо стихотворение..
сърдечен поздрав..