14 jun 2011, 21:56

Безвремие 

  Poesía » Otra
564 0 1

Изтъркани идеали и бледи спомени

за разтърсващи чувства…

Изтъркани фрази,

пропити с безверие – незначещи нищо…

Търсиш  смисъла,

а не проумяваш себе си,

уж намираш опора,

после губиш доверие.

Нима не разбирате,

нямаме минало,

нямаме бъдеще!

Живеем в безвремие…

 

© az Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • как добре те разбирам...
    но това е само миг...а времето порължава своя ход..
    хубаво, замислящо стихотворение..
    сърдечен поздрав..
Propuestas
: ??:??