11 февр. 2007 г., 23:27

Болка 

  Поэзия
5.0 / 5
1071 0 10
Загубих те! Не искам да повярвам. Светът от цветен стана сив и всичко покрай мен повтаря безмълвния ми, нечовешки вик. Изгубих те! Изчезна постепенно последната надежда в утринта и с устни името ти неизменно нашепвам и те търся с тъга. Изгубих те! Край мене ти отмина, заля ме цялата със светлина, с жестокия си огън изгори ме, потънах после пак в самота. И ослепяла за света огромен, за радостта във всеки земен миг, вървя привързана за своя спомен и търся без утеха твоя лик. Не смея да извикам в тишината. Изглежда съм обречена така да търся цял живот следата от твоята любов и светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Атанасова Все права защищены

Предложения
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...

Ещё произведения »