11.02.2007 г., 23:27 ч.
Болка
Загубих те! Не искам да повярвам.
Светът от цветен стана сив
и всичко покрай мен повтаря
безмълвния ми, нечовешки вик.
Изгубих те! Изчезна постепенно
последната надежда в утринта
и с устни името ти неизменно
нашепвам и те търся с тъга.
Изгубих те! Край мене ти отмина,
заля ме цялата със светлина,
с жестокия си огън изгори ме,
потънах после пак в самота.
И ослепяла за света огромен,
за радостта във всеки земен миг,
вървя привързана за своя спомен
и търся без утеха твоя лик.
Не смея да извикам в тишината.
Изглежда съм обречена така
да търся цял живот следата
от твоята любов и светлина.
© Марина Атанасова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Винаги можеш да срещнеш някой по-добър,но спомена и раната от загубената любов остават завинаги и често напомнят че са скрити вътре в теб!
-
Знам колко е тежко... Но на този свят нищо не е случайно. Може би ще срещнеш някой по- добър?
-
Браво!
-
"Когато вратата на щастието се затвори-друга се отваря,но докато гледаме в затворената,няма да видим отворената."
Много хубав стих,Мари -
Много хубав стих.
Поздрав и усмивка. -
"Загубих те! Не искам да повярвам.
Светът от цветен стана сив"
Тъжен и изпълнен с болка стих...Надявам се душата ти да преодолее болката и сивотата.Поздрав за стиха ! -
Прекрасно е, само можеш да спазеш ритъма на две места където вместо "с" трябва да сложиш "със" - това е позволено в поезията. От мене 6.
-
Тъжно е!
Поздрав! -
И на мене ми хареса.Поздрав!
-
Много хубав стих!!!
Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
