5 апр. 2016 г., 20:21
Върви неуморно човека,
без посока и багаж.
Няма къде да отиде,
нито кой да го спре.
Поне жена да имаше
или малко дете.
Няма родна стряха,
нито стара майка,
от сърце да плаче
и жално да се вайка.
Като кораб без котва
търси приказен бряг. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация