Върви неуморно човека,
без посока и багаж.
Няма къде да отиде,
нито кой да го спре.
Поне жена да имаше
или малко дете.
Няма родна стряха,
нито стара майка,
от сърце да плаче
и жално да се вайка.
Като кораб без котва
търси приказен бряг.
Без даже да види,
че го е отминал
в бързия си бяг.
Живот човешки.
© Лиляна Стаматова Все права защищены