5 abr 2016, 20:21

Бяг 

  Poesía » Civil
229 0 0

Върви неуморно човека,

без посока и багаж.

Няма къде да отиде,

нито кой да го спре.

Поне жена да имаше

или малко дете.

Няма родна стряха,

нито стара майка,

от сърце да плаче

и жално да се вайка.

Като кораб без котва

търси приказен бряг.

Без даже да види,

че го е отминал

в бързия си бяг.

Живот човешки.

 

© Лиляна Стаматова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??