Бяг

5.04.2016 г., 20:21 ч.

Поезия » Гражданска

230 0 0

Върви неуморно човека,

без посока и багаж.

Няма къде да отиде,

нито кой да го спре.

Поне жена да имаше

или малко дете.

Няма родна стряха,

нито стара майка,

от сърце да плаче

и жално да се вайка.

Като кораб без котва

търси приказен бряг.

Без даже да види,

че го е отминал

в бързия си бяг.

Живот човешки.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.