8 нояб. 2008 г., 20:33
Тихо беше, в бялата ми стая
играеха си сенки по стената,
пристигаха, изчезваха, не зная
рисуваха ли образи в играта...
Изгубена сред мисли и въпроси
сънят прие ме, поведе ме в нощта -
там, където всяка нощ ме носи
и откъдето ме завръща изгрева.
*
Галещо и плахо цяла ме обгърна,
нежно се докосна, сгуши се едва,
а ръцете пареха щом ме прегърна ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация