8 nov 2008, 20:33

Бяла стая 

  Poesía » Otra
725 0 9
Тихо беше, в бялата ми стая
играеха си сенки по стената,
пристигаха, изчезваха, не зная
рисуваха ли образи в играта...
Изгубена сред мисли и въпроси
сънят прие ме, поведе ме в нощта -
там, където всяка нощ ме носи
и откъдето ме завръща изгрева.
*
Галещо и плахо цяла ме обгърна,
нежно се докосна, сгуши се едва,
а ръцете пареха щом ме прегърна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??