8.11.2008 г., 20:33 ч.

Бяла стая 

  Поезия » Друга
723 0 9
Тихо беше, в бялата ми стая
играеха си сенки по стената,
пристигаха, изчезваха, не зная
рисуваха ли образи в играта...
Изгубена сред мисли и въпроси
сънят прие ме, поведе ме в нощта -
там, където всяка нощ ме носи
и откъдето ме завръща изгрева.
*
Галещо и плахо цяла ме обгърна,
нежно се докосна, сгуши се едва,
а ръцете пареха щом ме прегърна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??