Бяла тишина

Вятърът, впрегнал на мрака юздите,

вие от горските урви.

С блясък ехиден, се смеят звездите.

Като премръзнали к**ви.

Още не съмнал, зимният ден,

гледаш го- вече замръкнал,

от тишината опиянен.

Сякаш светът е замлъкнал.

Бяла, вледяваща тишина.

Свещи, камина и вино.

Всичко това ми навява вина

за неизползвано синьо.

Гледам навън. И мечтая за лято.

А декемврийската зима

ми е надраскала по стъклата:

Има го, има го. Има.