Бяла тишина
Вятърът, впрегнал на мрака юздите,
вие от горските урви.
С блясък ехиден, се смеят звездите.
Като премръзнали к**ви.
Още не съмнал, зимният ден,
гледаш го- вече замръкнал,
от тишината опиянен.
Сякаш светът е замлъкнал.
Бяла, вледяваща тишина.
Свещи, камина и вино.
Всичко това ми навява вина
за неизползвано синьо.
Гледам навън. И мечтая за лято.
А декемврийската зима
ми е надраскала по стъклата:
Има го, има го. Има.
© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados