3.12.2018 г., 13:01 ч.  

Бяла тишина 

  Поезия
5.0 / 1
638 1 0
Бяла тишина
Вятърът, впрегнал на мрака юздите,
вие от горските урви.
С блясък ехиден, се смеят звездите.
Като премръзнали к**ви.
Още не съмнал, зимният ден,
гледаш го- вече замръкнал,
от тишината опиянен.
Сякаш светът е замлъкнал.
Бяла, вледяваща тишина.
Свещи, камина и вино.
Всичко това ми навява вина ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Предложения