Бяла тишина
Вятърът, впрегнал на мрака юздите,
вие от горските урви.
С блясък ехиден, се смеят звездите.
Като премръзнали к**ви.
Още не съмнал, зимният ден,
гледаш го- вече замръкнал,
от тишината опиянен.
Сякаш светът е замлъкнал.
Бяла, вледяваща тишина.
Свещи, камина и вино.
Всичко това ми навява вина ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация