21 июл. 2021 г., 21:47

* * * 

  Поэзия » Философская
316 0 0

Безпаметна като утро,

желана като рефрен,

пристъпвам боса и дишам

озона на новия ден.

 

Още росата е дива,

ароматът й на мечта.

На глътки ще я изпия,

да стигне до вечерта.

 

Ако приседна на сянка

след изгрева изтомен,

копнежът ще е предаден

от залеза близо до мен.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??