* * *

21.07.2021 г., 21:47 ч.

Поезия » Философска

400 0 0

Безпаметна като утро,
желана като рефрен,
пристъпвам боса и дишам
озона на новия ден.
Още росата е дива,
ароматът й на мечта.
На глътки ще я изпия,
да стигне до вечерта.
Ако приседна на сянка
след изгрева изтомен,
копнежът ще е предаден
от залеза близо до мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения