21 jul 2021, 21:47

* * * 

  Poesía » Filosófica
318 0 0

Безпаметна като утро,

желана като рефрен,

пристъпвам боса и дишам

озона на новия ден.

 

Още росата е дива,

ароматът й на мечта.

На глътки ще я изпия,

да стигне до вечерта.

 

Ако приседна на сянка

след изгрева изтомен,

копнежът ще е предаден

от залеза близо до мен.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??