Сякаш хиляди кинжали,
пронизвайки, тялото приковали.
За черна стена от сълзи,
за душа, в която болка цари.
Тел обтегната бележи грехове.
Поквара сипе се тук от векове.
Кръвта се стича в моите крака.
Усмивката не е вече само маска.
Погледът ми те пронизва
и душата ти на кол нанизва!
© Апокалиптикс А Все права защищены