8 oct 2010, 20:22

Черна дупка 

  Poesía » Otra
567 0 4

Сякаш хиляди кинжали,
пронизвайки, тялото приковали.
За черна стена от сълзи,
за душа, в която болка цари.
Тел обтегната бележи грехове.
Поквара сипе се тук от векове.
Кръвта се стича в моите крака.
Усмивката не е вече само маска.
Погледът ми те пронизва
и душата ти на кол нанизва!

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??