8.10.2010 г., 20:22 ч.

Черна дупка 

  Поезия » Друга
593 0 4
Сякаш хиляди кинжали,
пронизвайки, тялото приковали.
За черна стена от сълзи,
за душа, в която болка цари.
Тел обтегната бележи грехове.
Поквара сипе се тук от векове.
Кръвта се стича в моите крака.
Усмивката не е вече само маска.
Погледът ми те пронизва
и душата ти на кол нанизва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Апокалиптикс А Всички права запазени

Предложения
: ??:??