smile77 (Дарина Дякова)
17 0
17 мар. 2008 г., 08:11

Чужда 

  Поэзия » Другая
616 0 3

Жадувам да нахраня душата си,

да напоя стъпките си.

Пръстите ми тръпнат да подържат перото,

под което се леят песни.

Душата ми пее и плаче.

Сълзите разчупват тишината.

И ще ми се да изкрещя:

"Така е самотно дървото в моята гора!"

Клоните му копнеят за птици и слънчеви лъчи.

Спасете го.

© Дарина Дякова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??