17 mar 2008, 8:11

Чужда 

  Poesía » Otra
615 0 3

Жадувам да нахраня душата си,

да напоя стъпките си.

Пръстите ми тръпнат да подържат перото,

под което се леят песни.

Душата ми пее и плаче.

Сълзите разчупват тишината.

И ще ми се да изкрещя:

"Така е самотно дървото в моята гора!"

Клоните му копнеят за птици и слънчеви лъчи.

Спасете го.

© Дарина Дякова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??