smile77 (Дарина Дякова)
17 0
17.03.2008 г., 8:11 ч.

Чужда 

  Поезия » Друга
586 0 3

Жадувам да нахраня душата си,

да напоя стъпките си.

Пръстите ми тръпнат да подържат перото,

под което се леят песни.

Душата ми пее и плаче.

Сълзите разчупват тишината.

И ще ми се да изкрещя:

"Така е самотно дървото в моята гора!"

Клоните му копнеят за птици и слънчеви лъчи.

Спасете го.

© Дарина Дякова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??