И аз имах мечти – отлетяха по вятъра
и навярно сега сбъдват сънища чужди.
Помня и че усмихвах, усмихвах се някога -
само две кратки думички бяха ми нужни.
Имената, написани върху прозореца,
през годините галеше тихият дъжд...
И сред хора сама, и без думи говореща,
празнота съм изпитвала аз неведнъж.
И аз имах сърце... Даже може би още
има място Любов в него да приютя.
Кой би искал в онези, най-дългите нощи,
да заспива до лепкавата самота? ...