6 окт. 2006 г., 23:19
Не ми изпращай есен и мъгли,
аз нося много слънце във душата!
Косите си върбите позлатили,
оставят се на ласките на вятъра...
А той разкършва крехките снаги
и ръси злато, светлина и нежност...
Подай ръка и само позволи ми,
за теб да бъда обич и надежда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация