6 oct 2006, 23:19

Да бъда обич и надежда... 

  Poesía
846 0 13
Не ми изпращай есен и мъгли,
аз нося много слънце във душата!
Косите си върбите позлатили,
оставят се на ласките на вятъра...
А той разкършва крехките снаги
и ръси злато, светлина и нежност...
Подай ръка и само позволи ми,
за теб да бъда обич и надежда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??