Да бъда обич и надежда...

6.10.2006 г., 23:19 ч.

Поезия

858 0 13

Не ми изпращай есен и мъгли,
аз нося много слънце във душата!
Косите си върбите позлатили,
оставят се на ласките на вятъра...
А той разкършва крехките снаги
и ръси злато, светлина и нежност...
Подай ръка и само позволи ми,
за теб да бъда обич и надежда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Да бъда обич и надежда...

Искате да прочетете повече?

Предложения