ИнаКалина
530 11628
11 авг. 2019 г., 07:47

Децата ми 

  Поэзия
697 10 14

Понякога съм твърде пеперуден.

Понякога съм повече зъбат.

В неземна приказка! Дори прокуден,

мастилото е кръвния ми брат!

 

Пресичат граници и дишат рими.

Летят с душата ми като перце!

"Обречените" са ми най-любими –

начупен пъзел в моето сърце.

 

И всяко от децата ми – хвърчило!

Бездомно сякаш, а си има свят.

Звездите на небето приютило,

излято в стих, от чувствата изпят!

© Все права защищены

Свързани произведения
Моите мастилени деца
mislitel (Георги Каменов) mislitel
Поэзия » Другая
Понякога са пеперудени криле,
друг път пък - зъби, кости, привидения,
но всички плод са на едно сърце -
картини в рими... моите стихотворения...
Написани са в мигове на плач, ...
  735  8  23 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Цветенце!
  • И за твоите думи благодаря, Светле!
  • Отново прекрасни редове...
  • Благодаря, Кате!
  • Поздравявам отново "виновника" като пише така докосващо и това се случва. Благодаря - Nostalgia, Хари, Мая, Ники, Данида!
  • Много истинско Краси, много...
    Какви родители сме само - на деца хвърковати
  • Поздрави!
  • Харесах!
  • Благодаря, Вили. Да ти е хубаво!
  • Много, много хубаво! Браво!!!☺
  • Гош, благодаря, че прие положително изненадата! Образът "Мастилени деца" драсна нещо отвътре в мен и така... Благодаря на всички за въодушевлението и хубавите думи. Харесвам свързаните произведения.
  • Станала е духовната спойка...
  • Прекрасно е, Краси! Поздравления!!!
Предложения
: ??:??